Местни традиции

Местни традиции

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за помохамеданчването на българското християнско население в Родопите. Така се нарича и читалището, основано през 1936 г. от местни учители – будни хора от селото, които приемат като мисия опазването на духовното наследство. Първоначалната му културна дейност е съсредоточена в библиотеката. По-късно самодейците се изявяват с театралните си постановки. Особен подем в читалищния живот настъпва при основаването през 1969 г. на Ансамбъла за автентични песни и танци на с. Драгиново. Първоначално е сформирана мъжка група, а през 1970 г. запяват и жените, създава се и танцовата трупа. За песните в този край е характерен двугласът – отличителна черта на Шопската и Пиринска фолклорна области, той се среща само в определени селища от други региони.

Песните и танците на самодейците от Драгиново, облечени в старинните си пъстри носии, грабват вниманието на специалисти и публика по събори и фестивали. Успешните им изяви са увенчани с много награди на наши и международни сцени. Огромен е приносът на основателката и музикалната ръководителка на ансамбъла Грета Кадьова, която продължава да твори и до днес. Професионалния опит тя дължи на образованието си в СМУ в Пловдив, на дългогодишното си участие в градския хор под диригентството на проф. Асен Диамандиев и непрестанното изследване на оригиналния фолклор на с. Драгиново и неговото сценично претворяване. Музикантската ѝ гордост е, че успява да привлече и младите в ансамбловото пеене и танци.

Това прекрасно село в района на Велинград е свързано с Родопа планина – широка, мощна с красивите си гласове и добрите хора. Драгиново е голямо село, живеят мохамедани (помаци) и християни. Християните са малко, но животът им е хубав и на едните, и на другите. Разбират се прекрасно. Чудесно си живеят хората. Традициите, които аз заварих преди 48 години, когато дойдох от Велинград, не са малко. Чества се празникът „Кърчибук“ – на 27 март. Носи това име, защото се отива на къра и се запалва чибук (лула) от тези, които са излезли, за да пазарят овчарите за работния сезон. Вечерта се правят седенки, младите се гощават, ходят за здравец. Гергьовден в Драгиново се празнува 2 дни. Предварителната подготовка е сериозна – 2-3 седмици. Най-интересното е, че мюсюлманите, сгодени до този момент, боядисват яйца по вечерно време, слагат ги в торбички, красиво изработени от тях, и ги раздават на децата. На втория ден се правят люлки както едно време. Много се тачи пролетният празник „Благовест“ (Благовещение). На този ден ходят в гората за здравец, донасят китките по домовете, садят по градинките си и отново момите и ергените се събират по седенки, пеят, веселят се и люлки си връзват край реката. Когато отидох в селото да работя, за пръв път разбрах за интересния предстватбен ритуал – „тельосването“.

При него „тельосват“ – т. е. украсяват лицето на бъдещата булка с пудра, пайети, златни и сребърни нишки и пр., а тя е облечена в сватбената си носия. Ако сватбата е в събота и неделя, момата „тельосват“ в петък, тогава сплитат и плитките ѝ. Този красив обичай продължава и днес.

468 ad