ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА В ДРАГИНОВО СЛЕД 1878г съставена от Милен Евтимов Налбантов
1878 (8 ян.) – Посрещане на IX киевски хусарски полк в Корова.
1892 – Драгиновци участват в Първия международен панаир в Пловдив.
1913 (1 ян.) – Покръстване на населението.
1914 – Открито е светско училище.
-Изселническа вълна.
1919 – Създадена Земеделска дружинка (БЗНС).
1923 – Изградено минарето на джамията.
1926 – Открита гара Долене на жп линията Септевмри-Чепино.
1926 (16 апр.) – Учредено Народно читалище „М. Драгинов”.
1941-1944 – Партизанско движение в землището на Корово.
1944 (3 май) – Убита Вела Пеева, патрон на Велинград.
1944 (6 авг.) – В горския пункт на с. Корова разстрелян предателят на В. Пеева.
1944 (септ.) – Сражението на вр. Милеви скали..
1944 (9 септ.) – Преврат. Смяна на властта в селото.
1944 (6 ноем.) – Загива на фронта Мехмед Хаджиасанов (роден 1919).
1944(есента) – Загива на фронта Алиш Хаджиасанов (роден 1914).
1945 (14 апр.) – Загива на р. Драва Ибриям Атипов (роден 1924).
1945 (15 апр.) – Учредена Кредитна кооперация „Девети септември”.
1946 – В бригадирското движение участват 11 младежи.
-Тошо Колгачов построява банциг на вода и воденици.
1947 – Създадени БКП, РМС и ЗМС на територията на селото.
1948 – Прокаран телефон до общината.
1950 – Построена сградата на Кметството.
-Разкрита първата лятна детска градина.
-Електрифициране на селото.
-Големият пожар (изгарят 106 плевни и 12 къщи).
1951 – Разкрита Здравна служба с д-р Лука Докузанов.
1957 (юни) – Наводнение от реката, която прелива дигата.
1958 – Издига се на по-високо ниво дигата край реката.
– Колективизация на селското стопанство (образуване на ТКЗС).
1959 – Построена Ленена фабрика.
-Водоснабдяване на селото с вода от Клептуза.
1960 – Изграждане на стопанските помещения на ТКЗС в Липовец и др.
1961 – Изграждане пет блока оранжерии в м. Мариница.
1962 – Построена нова училищна сграда (изток-запад).
1964 – Разкрита пощенска станция в селото.
1969 – Създадена мъжка фолклорна група към читалището.
1970 – Създадена женска фолклорна група към читалището.
1971 – Обединяване на фолклорните групи в ансамбъл.
-Построен железен мост над реката.
-Построена хигиенна баня в старите гробища (дн. детска градина).
-с указ на Държавния съвет с. Корово се преименува в Драгиново.
1972 – Възродителен процес – смяна на имената на хората.
1975 – Разкрит текстилен цех, клон на ТК „В. Пеева” гр. Пазарджик.
1977 (3 ноем.) – Земетресение от пета степен по скалата на Рихтер.
1978 – Построени бараките за Целодневна детска градина.
1979 – Открита Автоматична телефонна централна с 200 поста.
-Назначен първият лекар – Васил Навяков.
1980 – Построена нова баня-пералня в м. Шаркова ограда.
1981 – Ражда се 4-хилядният жител – Красимира Кисимова (на Зазю).
1982 – Пуснат в експлоатация модерен обувен цех.
-Пристройка към новото училище (посока север-юг).
1985 – Построена асфалтова база.
1989 – Нов текстилен цех (приватизиран и даден на „Бианка”).
1990 – Първи водоем с вместимост 1000 куб. м. в м. Липовец.
1991 (от 30 март) – Започва връщането на земята – разтуряне на ТКЗС.
1991 (28 дек.) – Пуска се топлата минерална вода в селото.
1992 – Геотермална централа за отопляване на училището и ЦДГ.
-Ликвидационни съвети ликвидират държавна и кооп. собственост.
-Възникват множество дърводелски работилнички и по-големите цехове на Албен Бакърджиев, С.Арапов и Юл. Мазълов.
1997 – В селото навлиза кабелната телевизия.
-Открит модерен ресторант „Амос”.
-Мустафа Алиш Хаджи става главен мюфтия на мюсюлманите в Р България.
1998 – Разкрит зъболекарски кабинет в училището.
1999 – Трета баня, наречена „Босфора” се построи.
2003 – На второ турне в Полша Ансамбълът завоюва „Златната брадва”.
2004 – Сформирана е нова женска фолклорна група „Стар мерак”.
-Открит плувен комплекс „Амос” (на 28 юли).
2005 (8 юли – петък) – Потоп, приижда дерето „Корущица” с 4-метрова вълна.
2005 (5-6 авг.) – Приижда реката с рекордно ниво – залива ниските райони на селото, автоспирката, отнася пет моста.
2006 (29 авг.) – Ражда се 5-хилядният жител – Ахмед Мехмедов Алилов.
2007 (24 септ.-30 окт.) – Стачкуват и учителите от Драгиново.
2008 – Селото е удостоено със златен печат и грамота за уникално европейско селище.